Недков

Някой някога да ви е казвал, че живота е гаден. Да сигурен съм че поне някой го е направил поне веднъж. Преди време, може би два дена или три, нещо се бях сдухал и почнах да ровя и блога и намерих доста интересни неща вътре, който ме накара да се замисля какъв човек съм бил и какъв със станал. Сетих и защо спрях да пиша тук, а именно по две много важни причини:
1. Има хора който четат това което пиша аз аз не искам това да се случва, защото ми е кофти да си разкривам чувствата точно пред тези хора.
2. Почнах да се дразня на всички хора, който чета когато в техните блогове чета само някакви оплаквания и мърморения. Затова реших, че е по-добре да седя и да не пиша отколкото да мърморя, като другите.
Но нещата се променят аз се промених от едно време и затова мисля да си по мърморя малко, за да ми олекне.
Като за начало хората, който с покрай мен се смениха и всичко стана различно, не знам защо нови приятели, нови връзки, нови отношения с хората. От тази година всичко е различно. Преди време Майка ми разказваше за сина на нейна приятелка, който е дошъл да учи в София и който се изживявал като женчо преди да тръне повръщал плакал през целия път и така нататък. Няма ядове всеки приема раздялата с родителите си различно, а може би не може да я приеме, сигурно и аз не съм я приел след като се прибирам почти всяка седмица, както и да е. Тогава се сетих как се чувствах аз когато дойдох тук няма да се връщам назад защото съм го описвал вече. С две думи ще кажа че не ми е било по леко от на въпросния човек. Но въпросът не е в това как съм се чувствал тогава, а как се чувствам сега. А именно преди две седмици когато дойдох тук си мислех, че всичко ще е ок колеги-приятели излизания купони бира на корем и много смях. Но нещо май не съм познал карайки на сам към София бях в колата с Баща ми и Хари тогава всичко беше ОК седяхме смяхме се и си припомняхме мигове от лятото. След идването ми тук почнах да оправям общежития сблъсках се с шибана бюрокрация в страната. И някак не усетно университета се случи отново почнаха упражненията и лекциите, а ме всичко ми е някак без интересно, някак скучно, някак досадно, и дразнещо. Лошото е че не ме дразни само университета дразни ме всичко от улиците и хората, който виждам до шибаната гледка от терасата ми. Писна ми да вървя с надежда из парка на ТУ и да си мисля, че света може да е хубав и че всичко ще се нареди, а срещу мен да виждам само намусени млади хора бързащи за някъде. Да може би и преди са били тук, но сега ми правят впечатление и ме дразнят, както казах променил съм се. Дразни ме също и пренаселения със студенти и не ориентирани първокурсници, който не знаят какво искат. Дразни ме и не организираността в университета не може да си почнал да учиш и постоянно да не караш нещо си защото преподавателите ги няма, а накрая да ти дават огромен конспект и да късат наред.
С две думи дразни ме всичко, което се случва в момента, знам че няма да е така, знам че всичко е се оправи и ще влезя в крачка, но как да стане като в момента университета не може да заеме съзнанието ми по простата причина, че не може да ме натовари достатъчно.
Нещата бяха много различни когато бях в Габрово не само, защото Майка ми, Баща ми и повечето ми приятели са там, а защото всичко е различно. Небето е по-синьо слънцето по-жълто, хората по-усмихнати, живота е по-лек там. Макар и ранното ставане, за да ходя на работа да не ме блазнеше много пак си ми беше приятно да съм там. Приятно дори сглобяване на компютри и инсталирането им неща който мразя да правя.
Не мога да разбера защо е било така, но така го чувствам. В общи линии живота в момента е доста тежък за мен. Не се тревожете няма да умирам скоро. Хубавото в момента е че другата седмица сме на панаир ще видя доста мой стари колеги от работа както и семейството си, ще разгледам доста машини на изложителите от цял свят, ще карам колата, нещо което адски много ми липса. И може би живота ми стане по-спокоен поне за ден два. След това ще се прибера отново и ще срещна обичайното овчедушие както винаги когато съм тук. Съответно ще се ядосам отново. Хубавото новина, ако може да се нарече хубава е че третото момче от Монтана се изнася и ако не ни сложат друг ще мога да спокойно да си маунта боксовата круша в стаята му
и тогава живота отново ще изплува чудесен. И ще имам стимул да се будя сутрин, а не като сега.
Е по мърморих си на който не ми понася да се изнася не съм умрял за хора, който не ме оценяват.
Край.
П.С. С всяка нова версия на wordpress-a. Той става се по гаден и все повече почва да ме дразни.
П.С.С Извинявам се на хората, който навиках защото ме занимаваха с разни работи докато писах този пост.

http://packman.links2linux.org/package/broadcom-wl

P.S. Може след време да реша да направя собствено ръководство за това, как стават нещата.

От три дена имам проблем с тока в общежитието, което ми костваше доста нерви и доста псувни.
Всичко започна в петък към 18 и 30, когато докато гледах комиците по бтв аз и моя съквартирант останахме не приятно изненадане от спирането на тока. Тогава си казах нищо ново под слънцето не ми направи впечатление, че асансьора работи, което означаваше, че само в нашата стая нямаше ток. Облякох се и слязох да помоля портиерката да дойде и да вдигнем предпазителя в таблото. Всичко беше свършено за около пет минути, но изненадите не спряха до тук пет минути след като вдигнахме предпазителя отново беше свален и аз отново нямах ток. Не помня колко пъти ходих до портиерката, за да вдигаме предпазителя, но накрая бяхме принудени да излезем и да си купим нещо да ядем и да вечеряме на фенерче вързано за лампата, за да свети.
Как да е бяхме се обадили на техник понеже се съмнявахме, че проблема е в предпазителя и получихме отговор, че той ще дойде в събота след 9. Всичко беше наред в събота след 9 дойдоха двама души вдигнаха предпазителя и казаха готово. Видяха обаче, че с нас няма да излязат на глава и казаха, че в понеделник ще дойдат да сменят предпазителя. Всичко ще е да е наред ако 2 мин след като си тръгнаха тока не беше спрял отново. След един хубав скандал по телефона с техниците стигнахме до това, че казаха, че ако имат път ще дойдат да го оправят. Тогава силно ядосани и псуващи излязохме с Хари да си купим билети за 30 до Габрово. След това си направихме една хубава разходка от централна автогара до сити центъра пеш, и след това до общежитието с автобуса.
След като се върнахме видяхме, че предпазителя е сменен и всичко е ок имахме ток. Вечеряхме нормално изприказвахме една камара глупости с Хари преди лягане и заспахме. Когато в 6 и 20 тока отново спря ( не питайте какво съм правил буден в 6 и 20). В осем часа след Хари се събуди започнахме офанзива да намерим къде е проблема с тока след час ровене из контактите разбрахме, че по трасето някъде има отечка, която прави проблем. След още час два ровене и една камара пъти звънене до началника на апронекс разбрахме, че проблема наистина е в отечка в трасето, но тя не е някъде в контактите.
Следващата стъпка беше да се сетим къде може да е проблема тогава се сетихме за избилата от преди два дена вода на стената на банята тогава реших, че мога да ИЗКЪРТЯ една две плочки и стената около тях и след това да си позволя “удоволствието” да ги замажа.
С две думи ще кажа само , че след около час ровене под плочките намерихме къде е проблема и веднага беше отстранен с помощта на Хари.
Ако искате да видите какво беше положението докато намерим проблема и да го отстраним може да видите снимковият материал.

Имам чувството, че физиката ме убива. Бавно и мъчително. След днескашния ден изпълнен със упражнения и глупости в университета завърши със 4 часа физика. Първо упражнение-лабораторно, където правихме интересен, но бавен опит за пречупването на светлината. И второ двата часа семинар отново по физика, който мина също доста интересно като цяла, но какво се учудвам мен семинара си ме радва. Лектора ние супер добър обяснява, като пич и всичко си е ок, а и семинара минава във много закачки и смях паралелно със задачите.
Проблема е че точно след тези четири часа физика се чувствам все едно сървърен шкаф е паднал върху мен. Да не говорим, че се изморявам супер много.
Въпреки всичко няма да се оплакваме все пак: “Живота е труд труд и отново труд. И когато се умориш отново труд.”