Бесен съм

Nedkov — Fri, 12 Mar 2010 11:20:46 +0000

Мале направо ще утрепя някой с голи ръце може ли деня да се дъни по този начин и то жестоко да се дъни. Преди час някъде тръгнах към автогарата където….
Всъщност всичко се скапа още от началото на деня ставането сутринта не беше толкова голям проблем колкото очаквах имах някакви притеснения, че няма да мога да стана в 7 и 30 но се оказаха напразни защото се събудих в 7 (мразя да се будя и да виждам как навън е светло като ден все едно е обед, къде отиде хубавото мрачно утро което не ти дразни очите като станеш)
Та завлякох се до университета и епопеята започна някаква си шантава мацка реши да ме дразни още на първото на упражнение което леко ме изкара от нерви и бях готов да я убия.
След двучасово лабораторното и още една камара глупости из университета се прибрах в общежитието си и реших да си наглася багажа за да мога да се прибера в Габрово (това поне стана лесно ). Автобуса тръгва в 13:00 от автогара София викам такси в 12 часа и тръгвам. Някакъв мазен циганин решава, че има право да мине през семинарията за да стигне до автогарата (много хитро решение). В 12 и 30 още бяхме по път а принципно за 30 мин. се стига до автогара. много хубаво намираме се точно пред Софийски университет и единствената мисъл която имам в главата е тоя мангал дали да го удуша с колана на колата или да го изкарам със шут през предното стъкло. Поне от СУ до автогарата с такси са 15 мин, което подсказва че още имам шанс да стигна на време и да се прибера до Габрово.
Е не.
Мазния мангал тръгва в кръстовището на жълто защото е решил вече, че бързам за автогарата и това което най-добре може да се случи съседната кола ни отнася половината двигател и калник от моята страна (да живее навика ми да се возя с колан). Почва един луд между Мангала и момчето, което ни удари, аз седя и се моля да набият въпросния черен “българин”. идва кат, а мисълта ми че ми отиде автобуса напира все повече и повече в мен.
И точно тук. Спасение, Месия, пратеник от Бога, празно такси с нормален българин за шофьор мятам 5 лева на мазния циганин вземам си раницата и вече с новия си шофьор продължавам напред.
В 12:55 съм пред автогарата на бегом прекосявам автогарата купувам си билет и се товаря в автобуса.
А той автобус ли е някаква стара Сетра която не си знае години всъщност едва ли има някой, който да ги знае. пълен с баби и дядовци все едно са давали допълнителни пенсии в София.
Ами на всички който им липсвам ако нещо друго не се прецака ме очаквай те към 15:00 в Габрово.
Надявам се бабата която ми мърка нещо на съседната седалка да оживее до Габрово.

Пост за Стефан Събев

Nedkov — Mon, 08 Feb 2010 14:33:52 +0000

Пфф Пфф Пфф да издухаме малко паяжините от блога и да напишем някой ред.
Деня е много интересен ама не мисля да говоря за него даже не мисля да говоря за нещо конкретно а общи приказки.
Та нека започваме:
Деня е хубав вали сняг затрупа навсякъде мислех си да организирам бой със снежни топки ама по простата причина, че работя с хора който не мога да преоткрият детето в себе си нищо не се получи.
Стига за деня. Да поговорим за образование. Ами какво да ви кажа все същото си е сесията свърши в сряда се връщам в София за всички който ще им липсвам ще кажа не ми пука. Ще се върна след няколко дена надявам се.
Всъщност както виждате приказвам общи приказки това е защото нямам никаква мисъл в главата.
Всъщност преди няколко дена приказвах с един мой много близък приятел за нещата от живота та мисля си, че преди няколко месеца нещо в мен адски много пречупи почнах да се виждам с различни хора да работя до късно, адски късно при определени условия дори не ми е нужен сън. Почнах отново да се занимавам с повечето спортове който ми харесват, например бързо гребане с лъжица и олимпийската дисциплина лижене по гръб. Не шегувам се с вас почнах отново да се занимавам с бокс и със моторни спортове второто е малко по трудно предвид времето но пък като спре да вали АТВ-тата ще са налични и ще е супер да се покара в снега. Малко си промених и работното време реших, че мога да си позволя волността да излизам с останалите в края на работния ден и да се прибирам когато искам все пак идвам в 8 на работа и от 8 до 17 вися пред монитор за да гледам какво ще спре да работи (работа мечта за някой). Та днес мисля да излезя отново в 17 и да убия два три часа в билярд.
Също така последно време съм станал и малко меланхоличен чувствам се като магаренцето Йори което е недоволно от всички и всичко и което постоянно нещо не му е наред точно както на мен. О сега се сетих че утре ще се прави backup на сървъра в офиса пак ще си легна по нощите, за да подготвя нещата за утре. Последно време също така успях да се скарам с почти всички и което е някак странно не ми пука за това ми положение така се познава, кой ти е приятел и кой не. Като май тук е мястото на спомена и да изкажа едни извинения на Стефан Събев, който постоянно ме разпитва какво се случва с мен, а аз го отрязвам понеже в повечето време имам работа или спя на дивана. Също така трябва да му се извиня и за това че не му отговорих къде съм играл като малък, но мога да кажа само, че като малък не съм седял на едно място и това прави трудно обяснението къде съм играл.
Яд ме е че не мога да правя нещата, който харесвам още по-добре от сега, но мисля да се постарая това да се промени. Адски много ми се пътува на някъде с приятели и мисля в първия удобен момент да взема колата и да избягам още повече в момента с този танк, който баща ми си купи и който аз карам когато ми го даде не може да ме уплаши нито време нито път така че дръжте се Моя милост мисли да пътува.
Мисля също да направя голяма количка с дистанционно управление с бензинов двигател с мощност 4 коня, налудничаво ли ви звучи и на мен, но това което ме спира до сега е финансите, но ако спечеля от тото я почвам още утре.
Общо взето това се случва покрай мен обяснено в 614 думи, който иска да ги брой и да ме съди ако не е така.
П.С. Поста се казва така защото той отдавна ме крънка да напиша нещо в блога. И като край ще кажа само не позволявайте и вие да се превърнете в магаренцето Йори не сте толкова силни, за да се справите с това.

Недков

Бесен съм

Пост за Стефан Събев