Недков

Мале направо ще утрепя някой с голи ръце може ли деня да се дъни по този начин и то жестоко да се дъни. Преди час някъде тръгнах към автогарата където….
Всъщност всичко се скапа още от началото на деня ставането сутринта не беше толкова голям проблем колкото очаквах имах някакви притеснения, че няма да мога да стана в 7 и 30 но се оказаха напразни защото се събудих в 7 (мразя да се будя и да виждам как навън е светло като ден все едно е обед, къде отиде хубавото мрачно утро което не ти дразни очите като станеш)
Та завлякох се до университета и епопеята започна някаква си шантава мацка реши да ме дразни още на първото на упражнение което леко ме изкара от нерви и бях готов да я убия.
След двучасово лабораторното и още една камара глупости из университета се прибрах в общежитието си и реших да си наглася багажа за да мога да се прибера в Габрово (това поне стана лесно ). Автобуса тръгва в 13:00 от автогара София викам такси в 12 часа и тръгвам. Някакъв мазен циганин решава, че има право да мине през семинарията за да стигне до автогарата (много хитро решение). В 12 и 30 още бяхме по път а принципно за 30 мин. се стига до автогара. много хубаво намираме се точно пред Софийски университет и единствената мисъл която имам в главата е тоя мангал дали да го удуша с колана на колата или да го изкарам със шут през предното стъкло. Поне от СУ до автогарата с такси са 15 мин, което подсказва че още имам шанс да стигна на време и да се прибера до Габрово.
Е не.
Мазния мангал тръгва в кръстовището на жълто защото е решил вече, че бързам за автогарата и това което най-добре може да се случи съседната кола ни отнася половината двигател и калник от моята страна (да живее навика ми да се возя с колан). Почва един луд между Мангала и момчето, което ни удари, аз седя и се моля да набият въпросния черен “българин”. идва кат, а мисълта ми че ми отиде автобуса напира все повече и повече в мен.
И точно тук. Спасение, Месия, пратеник от Бога, празно такси с нормален българин за шофьор мятам 5 лева на мазния циганин вземам си раницата и вече с новия си шофьор продължавам напред.
В 12:55 съм пред автогарата на бегом прекосявам автогарата купувам си билет и се товаря в автобуса.
А той автобус ли е някаква стара Сетра която не си знае години всъщност едва ли има някой, който да ги знае. пълен с баби и дядовци все едно са давали допълнителни пенсии в София.
Ами на всички който им липсвам ако нещо друго не се прецака ме очаквай те към 15:00 в Габрово.
Надявам се бабата която ми мърка нещо на съседната седалка да оживее до Габрово.

И така Опенфест започна. Ако вие не сте там може само да съжелявате, защото изпускате много.

П.С. Благодаря на спомогналите да си оправя сайта и това да се случи до феста.

Някой някога да ви е казвал, че живота е гаден. Да сигурен съм че поне някой го е направил поне веднъж. Преди време, може би два дена или три, нещо се бях сдухал и почнах да ровя и блога и намерих доста интересни неща вътре, който ме накара да се замисля какъв човек съм бил и какъв със станал. Сетих и защо спрях да пиша тук, а именно по две много важни причини:
1. Има хора който четат това което пиша аз аз не искам това да се случва, защото ми е кофти да си разкривам чувствата точно пред тези хора.
2. Почнах да се дразня на всички хора, който чета когато в техните блогове чета само някакви оплаквания и мърморения. Затова реших, че е по-добре да седя и да не пиша отколкото да мърморя, като другите.
Но нещата се променят аз се промених от едно време и затова мисля да си по мърморя малко, за да ми олекне.
Като за начало хората, който с покрай мен се смениха и всичко стана различно, не знам защо нови приятели, нови връзки, нови отношения с хората. От тази година всичко е различно. Преди време Майка ми разказваше за сина на нейна приятелка, който е дошъл да учи в София и който се изживявал като женчо преди да тръне повръщал плакал през целия път и така нататък. Няма ядове всеки приема раздялата с родителите си различно, а може би не може да я приеме, сигурно и аз не съм я приел след като се прибирам почти всяка седмица, както и да е. Тогава се сетих как се чувствах аз когато дойдох тук няма да се връщам назад защото съм го описвал вече. С две думи ще кажа че не ми е било по леко от на въпросния човек. Но въпросът не е в това как съм се чувствал тогава, а как се чувствам сега. А именно преди две седмици когато дойдох тук си мислех, че всичко ще е ок колеги-приятели излизания купони бира на корем и много смях. Но нещо май не съм познал карайки на сам към София бях в колата с Баща ми и Хари тогава всичко беше ОК седяхме смяхме се и си припомняхме мигове от лятото. След идването ми тук почнах да оправям общежития сблъсках се с шибана бюрокрация в страната. И някак не усетно университета се случи отново почнаха упражненията и лекциите, а ме всичко ми е някак без интересно, някак скучно, някак досадно, и дразнещо. Лошото е че не ме дразни само университета дразни ме всичко от улиците и хората, който виждам до шибаната гледка от терасата ми. Писна ми да вървя с надежда из парка на ТУ и да си мисля, че света може да е хубав и че всичко ще се нареди, а срещу мен да виждам само намусени млади хора бързащи за някъде. Да може би и преди са били тук, но сега ми правят впечатление и ме дразнят, както казах променил съм се. Дразни ме също и пренаселения със студенти и не ориентирани първокурсници, който не знаят какво искат. Дразни ме и не организираността в университета не може да си почнал да учиш и постоянно да не караш нещо си защото преподавателите ги няма, а накрая да ти дават огромен конспект и да късат наред.
С две думи дразни ме всичко, което се случва в момента, знам че няма да е така, знам че всичко е се оправи и ще влезя в крачка, но как да стане като в момента университета не може да заеме съзнанието ми по простата причина, че не може да ме натовари достатъчно.
Нещата бяха много различни когато бях в Габрово не само, защото Майка ми, Баща ми и повечето ми приятели са там, а защото всичко е различно. Небето е по-синьо слънцето по-жълто, хората по-усмихнати, живота е по-лек там. Макар и ранното ставане, за да ходя на работа да не ме блазнеше много пак си ми беше приятно да съм там. Приятно дори сглобяване на компютри и инсталирането им неща който мразя да правя.
Не мога да разбера защо е било така, но така го чувствам. В общи линии живота в момента е доста тежък за мен. Не се тревожете няма да умирам скоро. Хубавото в момента е че другата седмица сме на панаир ще видя доста мой стари колеги от работа както и семейството си, ще разгледам доста машини на изложителите от цял свят, ще карам колата, нещо което адски много ми липса. И може би живота ми стане по-спокоен поне за ден два. След това ще се прибера отново и ще срещна обичайното овчедушие както винаги когато съм тук. Съответно ще се ядосам отново. Хубавото новина, ако може да се нарече хубава е че третото момче от Монтана се изнася и ако не ни сложат друг ще мога да спокойно да си маунта боксовата круша в стаята му
и тогава живота отново ще изплува чудесен. И ще имам стимул да се будя сутрин, а не като сега.
Е по мърморих си на който не ми понася да се изнася не съм умрял за хора, който не ме оценяват.
Край.
П.С. С всяка нова версия на wordpress-a. Той става се по гаден и все повече почва да ме дразни.
П.С.С Извинявам се на хората, който навиках защото ме занимаваха с разни работи докато писах този пост.

От три дена имам проблем с тока в общежитието, което ми костваше доста нерви и доста псувни.
Всичко започна в петък към 18 и 30, когато докато гледах комиците по бтв аз и моя съквартирант останахме не приятно изненадане от спирането на тока. Тогава си казах нищо ново под слънцето не ми направи впечатление, че асансьора работи, което означаваше, че само в нашата стая нямаше ток. Облякох се и слязох да помоля портиерката да дойде и да вдигнем предпазителя в таблото. Всичко беше свършено за около пет минути, но изненадите не спряха до тук пет минути след като вдигнахме предпазителя отново беше свален и аз отново нямах ток. Не помня колко пъти ходих до портиерката, за да вдигаме предпазителя, но накрая бяхме принудени да излезем и да си купим нещо да ядем и да вечеряме на фенерче вързано за лампата, за да свети.
Как да е бяхме се обадили на техник понеже се съмнявахме, че проблема е в предпазителя и получихме отговор, че той ще дойде в събота след 9. Всичко беше наред в събота след 9 дойдоха двама души вдигнаха предпазителя и казаха готово. Видяха обаче, че с нас няма да излязат на глава и казаха, че в понеделник ще дойдат да сменят предпазителя. Всичко ще е да е наред ако 2 мин след като си тръгнаха тока не беше спрял отново. След един хубав скандал по телефона с техниците стигнахме до това, че казаха, че ако имат път ще дойдат да го оправят. Тогава силно ядосани и псуващи излязохме с Хари да си купим билети за 30 до Габрово. След това си направихме една хубава разходка от централна автогара до сити центъра пеш, и след това до общежитието с автобуса.
След като се върнахме видяхме, че предпазителя е сменен и всичко е ок имахме ток. Вечеряхме нормално изприказвахме една камара глупости с Хари преди лягане и заспахме. Когато в 6 и 20 тока отново спря ( не питайте какво съм правил буден в 6 и 20). В осем часа след Хари се събуди започнахме офанзива да намерим къде е проблема с тока след час ровене из контактите разбрахме, че по трасето някъде има отечка, която прави проблем. След още час два ровене и една камара пъти звънене до началника на апронекс разбрахме, че проблема наистина е в отечка в трасето, но тя не е някъде в контактите.
Следващата стъпка беше да се сетим къде може да е проблема тогава се сетихме за избилата от преди два дена вода на стената на банята тогава реших, че мога да ИЗКЪРТЯ една две плочки и стената около тях и след това да си позволя “удоволствието” да ги замажа.
С две думи ще кажа само , че след около час ровене под плочките намерихме къде е проблема и веднага беше отстранен с помощта на Хари.
Ако искате да видите какво беше положението докато намерим проблема и да го отстраним може да видите снимковият материал.