Недков

Пфф Пфф Пфф да издухаме малко паяжините от блога и да напишем някой ред.
Деня е много интересен ама не мисля да говоря за него даже не мисля да говоря за нещо конкретно а общи приказки.
Та нека започваме:
Деня е хубав вали сняг затрупа навсякъде мислех си да организирам бой със снежни топки ама по простата причина, че работя с хора който не мога да преоткрият детето в себе си нищо не се получи.
Стига за деня. Да поговорим за образование. Ами какво да ви кажа все същото си е сесията свърши в сряда се връщам в София за всички който ще им липсвам ще кажа не ми пука. Ще се върна след няколко дена надявам се.
Всъщност както виждате приказвам общи приказки това е защото нямам никаква мисъл в главата.
Всъщност преди няколко дена приказвах с един мой много близък приятел за нещата от живота та мисля си, че преди няколко месеца нещо в мен адски много пречупи почнах да се виждам с различни хора да работя до късно, адски късно при определени условия дори не ми е нужен сън. Почнах отново да се занимавам с повечето спортове който ми харесват, например бързо гребане с лъжица и олимпийската дисциплина лижене по гръб. Не шегувам се с вас почнах отново да се занимавам с бокс и със моторни спортове второто е малко по трудно предвид времето но пък като спре да вали АТВ-тата ще са налични и ще е супер да се покара в снега. Малко си промених и работното време реших, че мога да си позволя волността да излизам с останалите в края на работния ден и да се прибирам когато искам все пак идвам в 8 на работа и от 8 до 17 вися пред монитор за да гледам какво ще спре да работи (работа мечта за някой). Та днес мисля да излезя отново в 17 и да убия два три часа в билярд.
Също така последно време съм станал и малко меланхоличен чувствам се като магаренцето Йори което е недоволно от всички и всичко и което постоянно нещо не му е наред точно както на мен. О сега се сетих че утре ще се прави backup на сървъра в офиса пак ще си легна по нощите, за да подготвя нещата за утре. Последно време също така успях да се скарам с почти всички и което е някак странно не ми пука за това ми положение така се познава, кой ти е приятел и кой не. Като май тук е мястото на спомена и да изкажа едни извинения на Стефан Събев, който постоянно ме разпитва какво се случва с мен, а аз го отрязвам понеже в повечето време имам работа или спя на дивана. Също така трябва да му се извиня и за това че не му отговорих къде съм играл като малък, но мога да кажа само, че като малък не съм седял на едно място и това прави трудно обяснението къде съм играл.
Яд ме е че не мога да правя нещата, който харесвам още по-добре от сега, но мисля да се постарая това да се промени. Адски много ми се пътува на някъде с приятели и мисля в първия удобен момент да взема колата и да избягам още повече в момента с този танк, който баща ми си купи и който аз карам когато ми го даде не може да ме уплаши нито време нито път така че дръжте се Моя милост мисли да пътува.
Мисля също да направя голяма количка с дистанционно управление с бензинов двигател с мощност 4 коня, налудничаво ли ви звучи и на мен, но това което ме спира до сега е финансите, но ако спечеля от тото я почвам още утре.
Общо взето това се случва покрай мен обяснено в 614 думи, който иска да ги брой и да ме съди ако не е така.
П.С. Поста се казва така защото той отдавна ме крънка да напиша нещо в блога. И като край ще кажа само не позволявайте и вие да се превърнете в магаренцето Йори не сте толкова силни, за да се справите с това.

Някой някога да ви е казвал, че живота е гаден. Да сигурен съм че поне някой го е направил поне веднъж. Преди време, може би два дена или три, нещо се бях сдухал и почнах да ровя и блога и намерих доста интересни неща вътре, който ме накара да се замисля какъв човек съм бил и какъв със станал. Сетих и защо спрях да пиша тук, а именно по две много важни причини:
1. Има хора който четат това което пиша аз аз не искам това да се случва, защото ми е кофти да си разкривам чувствата точно пред тези хора.
2. Почнах да се дразня на всички хора, който чета когато в техните блогове чета само някакви оплаквания и мърморения. Затова реших, че е по-добре да седя и да не пиша отколкото да мърморя, като другите.
Но нещата се променят аз се промених от едно време и затова мисля да си по мърморя малко, за да ми олекне.
Като за начало хората, който с покрай мен се смениха и всичко стана различно, не знам защо нови приятели, нови връзки, нови отношения с хората. От тази година всичко е различно. Преди време Майка ми разказваше за сина на нейна приятелка, който е дошъл да учи в София и който се изживявал като женчо преди да тръне повръщал плакал през целия път и така нататък. Няма ядове всеки приема раздялата с родителите си различно, а може би не може да я приеме, сигурно и аз не съм я приел след като се прибирам почти всяка седмица, както и да е. Тогава се сетих как се чувствах аз когато дойдох тук няма да се връщам назад защото съм го описвал вече. С две думи ще кажа че не ми е било по леко от на въпросния човек. Но въпросът не е в това как съм се чувствал тогава, а как се чувствам сега. А именно преди две седмици когато дойдох тук си мислех, че всичко ще е ок колеги-приятели излизания купони бира на корем и много смях. Но нещо май не съм познал карайки на сам към София бях в колата с Баща ми и Хари тогава всичко беше ОК седяхме смяхме се и си припомняхме мигове от лятото. След идването ми тук почнах да оправям общежития сблъсках се с шибана бюрокрация в страната. И някак не усетно университета се случи отново почнаха упражненията и лекциите, а ме всичко ми е някак без интересно, някак скучно, някак досадно, и дразнещо. Лошото е че не ме дразни само университета дразни ме всичко от улиците и хората, който виждам до шибаната гледка от терасата ми. Писна ми да вървя с надежда из парка на ТУ и да си мисля, че света може да е хубав и че всичко ще се нареди, а срещу мен да виждам само намусени млади хора бързащи за някъде. Да може би и преди са били тук, но сега ми правят впечатление и ме дразнят, както казах променил съм се. Дразни ме също и пренаселения със студенти и не ориентирани първокурсници, който не знаят какво искат. Дразни ме и не организираността в университета не може да си почнал да учиш и постоянно да не караш нещо си защото преподавателите ги няма, а накрая да ти дават огромен конспект и да късат наред.
С две думи дразни ме всичко, което се случва в момента, знам че няма да е така, знам че всичко е се оправи и ще влезя в крачка, но как да стане като в момента университета не може да заеме съзнанието ми по простата причина, че не може да ме натовари достатъчно.
Нещата бяха много различни когато бях в Габрово не само, защото Майка ми, Баща ми и повечето ми приятели са там, а защото всичко е различно. Небето е по-синьо слънцето по-жълто, хората по-усмихнати, живота е по-лек там. Макар и ранното ставане, за да ходя на работа да не ме блазнеше много пак си ми беше приятно да съм там. Приятно дори сглобяване на компютри и инсталирането им неща който мразя да правя.
Не мога да разбера защо е било така, но така го чувствам. В общи линии живота в момента е доста тежък за мен. Не се тревожете няма да умирам скоро. Хубавото в момента е че другата седмица сме на панаир ще видя доста мой стари колеги от работа както и семейството си, ще разгледам доста машини на изложителите от цял свят, ще карам колата, нещо което адски много ми липса. И може би живота ми стане по-спокоен поне за ден два. След това ще се прибера отново и ще срещна обичайното овчедушие както винаги когато съм тук. Съответно ще се ядосам отново. Хубавото новина, ако може да се нарече хубава е че третото момче от Монтана се изнася и ако не ни сложат друг ще мога да спокойно да си маунта боксовата круша в стаята му
и тогава живота отново ще изплува чудесен. И ще имам стимул да се будя сутрин, а не като сега.
Е по мърморих си на който не ми понася да се изнася не съм умрял за хора, който не ме оценяват.
Край.
П.С. С всяка нова версия на wordpress-a. Той става се по гаден и все повече почва да ме дразни.
П.С.С Извинявам се на хората, който навиках защото ме занимаваха с разни работи докато писах този пост.

От три дена имам проблем с тока в общежитието, което ми костваше доста нерви и доста псувни.
Всичко започна в петък към 18 и 30, когато докато гледах комиците по бтв аз и моя съквартирант останахме не приятно изненадане от спирането на тока. Тогава си казах нищо ново под слънцето не ми направи впечатление, че асансьора работи, което означаваше, че само в нашата стая нямаше ток. Облякох се и слязох да помоля портиерката да дойде и да вдигнем предпазителя в таблото. Всичко беше свършено за около пет минути, но изненадите не спряха до тук пет минути след като вдигнахме предпазителя отново беше свален и аз отново нямах ток. Не помня колко пъти ходих до портиерката, за да вдигаме предпазителя, но накрая бяхме принудени да излезем и да си купим нещо да ядем и да вечеряме на фенерче вързано за лампата, за да свети.
Как да е бяхме се обадили на техник понеже се съмнявахме, че проблема е в предпазителя и получихме отговор, че той ще дойде в събота след 9. Всичко беше наред в събота след 9 дойдоха двама души вдигнаха предпазителя и казаха готово. Видяха обаче, че с нас няма да излязат на глава и казаха, че в понеделник ще дойдат да сменят предпазителя. Всичко ще е да е наред ако 2 мин след като си тръгнаха тока не беше спрял отново. След един хубав скандал по телефона с техниците стигнахме до това, че казаха, че ако имат път ще дойдат да го оправят. Тогава силно ядосани и псуващи излязохме с Хари да си купим билети за 30 до Габрово. След това си направихме една хубава разходка от централна автогара до сити центъра пеш, и след това до общежитието с автобуса.
След като се върнахме видяхме, че предпазителя е сменен и всичко е ок имахме ток. Вечеряхме нормално изприказвахме една камара глупости с Хари преди лягане и заспахме. Когато в 6 и 20 тока отново спря ( не питайте какво съм правил буден в 6 и 20). В осем часа след Хари се събуди започнахме офанзива да намерим къде е проблема с тока след час ровене из контактите разбрахме, че по трасето някъде има отечка, която прави проблем. След още час два ровене и една камара пъти звънене до началника на апронекс разбрахме, че проблема наистина е в отечка в трасето, но тя не е някъде в контактите.
Следващата стъпка беше да се сетим къде може да е проблема тогава се сетихме за избилата от преди два дена вода на стената на банята тогава реших, че мога да ИЗКЪРТЯ една две плочки и стената около тях и след това да си позволя “удоволствието” да ги замажа.
С две думи ще кажа само , че след около час ровене под плочките намерихме къде е проблема и веднага беше отстранен с помощта на Хари.
Ако искате да видите какво беше положението докато намерим проблема и да го отстраним може да видите снимковият материал.

Имам чувството, че физиката ме убива. Бавно и мъчително. След днескашния ден изпълнен със упражнения и глупости в университета завърши със 4 часа физика. Първо упражнение-лабораторно, където правихме интересен, но бавен опит за пречупването на светлината. И второ двата часа семинар отново по физика, който мина също доста интересно като цяла, но какво се учудвам мен семинара си ме радва. Лектора ние супер добър обяснява, като пич и всичко си е ок, а и семинара минава във много закачки и смях паралелно със задачите.
Проблема е че точно след тези четири часа физика се чувствам все едно сървърен шкаф е паднал върху мен. Да не говорим, че се изморявам супер много.
Въпреки всичко няма да се оплакваме все пак: “Живота е труд труд и отново труд. И когато се умориш отново труд.”