Недков

http://packman.links2linux.org/package/broadcom-wl

P.S. Може след време да реша да направя собствено ръководство за това, как стават нещата.

От три дена имам проблем с тока в общежитието, което ми костваше доста нерви и доста псувни.
Всичко започна в петък към 18 и 30, когато докато гледах комиците по бтв аз и моя съквартирант останахме не приятно изненадане от спирането на тока. Тогава си казах нищо ново под слънцето не ми направи впечатление, че асансьора работи, което означаваше, че само в нашата стая нямаше ток. Облякох се и слязох да помоля портиерката да дойде и да вдигнем предпазителя в таблото. Всичко беше свършено за около пет минути, но изненадите не спряха до тук пет минути след като вдигнахме предпазителя отново беше свален и аз отново нямах ток. Не помня колко пъти ходих до портиерката, за да вдигаме предпазителя, но накрая бяхме принудени да излезем и да си купим нещо да ядем и да вечеряме на фенерче вързано за лампата, за да свети.
Как да е бяхме се обадили на техник понеже се съмнявахме, че проблема е в предпазителя и получихме отговор, че той ще дойде в събота след 9. Всичко беше наред в събота след 9 дойдоха двама души вдигнаха предпазителя и казаха готово. Видяха обаче, че с нас няма да излязат на глава и казаха, че в понеделник ще дойдат да сменят предпазителя. Всичко ще е да е наред ако 2 мин след като си тръгнаха тока не беше спрял отново. След един хубав скандал по телефона с техниците стигнахме до това, че казаха, че ако имат път ще дойдат да го оправят. Тогава силно ядосани и псуващи излязохме с Хари да си купим билети за 30 до Габрово. След това си направихме една хубава разходка от централна автогара до сити центъра пеш, и след това до общежитието с автобуса.
След като се върнахме видяхме, че предпазителя е сменен и всичко е ок имахме ток. Вечеряхме нормално изприказвахме една камара глупости с Хари преди лягане и заспахме. Когато в 6 и 20 тока отново спря ( не питайте какво съм правил буден в 6 и 20). В осем часа след Хари се събуди започнахме офанзива да намерим къде е проблема с тока след час ровене из контактите разбрахме, че по трасето някъде има отечка, която прави проблем. След още час два ровене и една камара пъти звънене до началника на апронекс разбрахме, че проблема наистина е в отечка в трасето, но тя не е някъде в контактите.
Следващата стъпка беше да се сетим къде може да е проблема тогава се сетихме за избилата от преди два дена вода на стената на банята тогава реших, че мога да ИЗКЪРТЯ една две плочки и стената около тях и след това да си позволя “удоволствието” да ги замажа.
С две думи ще кажа само , че след около час ровене под плочките намерихме къде е проблема и веднага беше отстранен с помощта на Хари.
Ако искате да видите какво беше положението докато намерим проблема и да го отстраним може да видите снимковият материал.

Имам чувството, че физиката ме убива. Бавно и мъчително. След днескашния ден изпълнен със упражнения и глупости в университета завърши със 4 часа физика. Първо упражнение-лабораторно, където правихме интересен, но бавен опит за пречупването на светлината. И второ двата часа семинар отново по физика, който мина също доста интересно като цяла, но какво се учудвам мен семинара си ме радва. Лектора ние супер добър обяснява, като пич и всичко си е ок, а и семинара минава във много закачки и смях паралелно със задачите.
Проблема е че точно след тези четири часа физика се чувствам все едно сървърен шкаф е паднал върху мен. Да не говорим, че се изморявам супер много.
Въпреки всичко няма да се оплакваме все пак: “Живота е труд труд и отново труд. И когато се умориш отново труд.”

Днес приказвайки с един познат се сетих за часовете ми по Литература в гимназията при Деля Казакова и реших да прослушам отново записа на това, което записахме с моите съученици в един от горе споменатите часове. Ако и вие искате да видите какво сме правили може да свалите този файл и да се посмеете. Но не е там идеята. Докато слушах файла освен, че ми стана супер гадно, защото в университета вече няма да имаме такива моменти, но и ми стана малко криво за това, че Класната така и не разбра как се чувствам и как мисля и защо не ми се занимаваше с литература. Не не си мислете, че се чувства гузен или съжалявам за глупостите който сме правили в училище, напротив съжалявам Класната, която явно към края вече нещо не беше със всичкия си.
Добре че се пенсионира и си намери друга работа, като за нея, че да спре да се ядосва и да почне да си живее живота.
Ако се сте следили блога ще разберете, че това не е първият пост, който пиша за Класната, за Литературата и за Гимназията. Просто предишните постове бяха някак повлияни от това, че ми е досадно и неприятно да съм в гимназията, а този от това че Гимназията ми липса.
П.С. На всички не завършили гимназия и четящи това ще кажа само забавлявайте, колкото се може повече там, защото накрая само спомените ще остана, а те са най-важните.